История

Основен идеолог и инициатор за създаване на сдружението е г-жа Елена Мичри – изтъкнат наш специалист по немски език. На 22.04.1993г. в гр. София шестдесет и шест ентусиасти учредяват сдружение „Фридрих Шилер“ за разпространение и подпомагане на изучаването на немски език и култура в Република България. Няколко месеца по-късно сдружението е регистрирано в Софийски градски съд и от същата година стартира дейността си.

В началото обучението по немски език започва с две предучилищни групи в детскатa

градина, а още през следващата година се сключва споразумение с 19 СОУ „Елин Пелин“, където децата продължават в първи клас. По-късно обучението на децата преминава в 20 СОУ „Тодор Минков“, а след това в 55 СОУ „Петко Каравелов“, където продължаваме да работим и до днес.

От 2006 г. Сдружението разширява дейността си в 145 ОУ „Симеон Радев“, а от 2017 год.  и в 131 СУ „К.А.Тимирязев“. 

Сдружение „Фридрих Шилер“ сътрудничи и на катедра „Методика“ на факултет “Класически и нови филологии” в СУ „Св. Климент Охридски”, чиито студенти имат привилегията да наблюдават часове, отговарящи на критериите на модерно чуждоезиково обучение.

И така вече повече от 30 години Сдружение „Фридрих Шилер“ обучава своите ученици по немски език и ги запознава с културата и традициите на немскоезичните страни.

Фридрих Шилер е роден е на 10 ноември 1759 година в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия, в областта около Щутгарт, бивша Швабия), в семейството на военния лекар Йохан Каспар Шилер.  По време на своето образование написва първата си пиеса Die Räuber (Разбойници), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление Буря и натиск. 

Част от  неговите творби включват: „Боговете на Гърция“ (1788); „Творците“ (1789); „Поезията на живота“ (1795); „Идеалът и животът“ (1795); „Разходка“ (1795); „Жалбата на Церера“ (1796); „Златната чаша“ (1797); „Ръкавицата“ (1797); „Пръстенът на Поликрат“ (1797); „Жеравите на Ивик“ (1797); „Боят със змея“ (1798); „Поръчителството“ (1798); „Елевзински празник“ (1798); „Песен на камбаната“ (1799); „Касандра“ (1802); „Победен празник“ (1803).